Всеобхватен ум е „волевият, приет и безпристрастен фокус на вниманието върху емоциите, мислите и усещанията случващи се в настоящия момент.“ (Уикипедия)
Всеобхватно сърце е начин на култивиране на връзката между външния свят и вътрешното Аз, наблюдаващо го от центъра на сърцето. Аз започвхах да се научавам да пренасочвам вниманието си от активната зона в главата ми надолу към безкрайното пространство в сърцето. Аз го чувствам като пулс на живот и то отговаря на всичко, по всяко време като радар. За мен това е като настройка на музикален инструмент, чувствителен орган, който резонира, прихваща и изпраща деликатна красота и интимност от божествения източник вътре в него. Когато се чувстваме силно развълнувани или объркани в живота, нашето сърце ни напомня за неразрушимата връзка с тази същност.
Посредство медитацията цялото това вътрешно пространство се отвори и превърна в чувство на безкрайност подобно на вътрешна вселена. Ако аз се отворя с чистота и обич към любимия вътре в мен, тогава аз придобивам вътрешни сетива на по-високо ниво от тези принадлежащи на моето тяло. Те могат да се използват да декодират информацията на предаваната духовна енергия и да чувстват висшите нива на съществуване като прояви на духовно блаженсво, божествена обич и едва доловима музика.
Да живеем чрез сърцето означава да подържаме връзката с този вътрешен живот и да се научим да се вслушваме в деликатния му език. Това може да е само чувство на лекота и топлина или спокойствие, което би ни насочило към правилната реакция. Това е първия отговор, който аз трябва да схване преди да бъда разубедена от интелекта или защитните ми комплекси.
Като личност обучаваща студенти по следдипломна квалификация, от няколко месеца насам забелязах, че започна един интересен процес. Аз осъзнах разликата между това да обучаваш чрез ума и чрез сърцето. Когато обучавах чрез ума, много често това беше сложно и неразбираемо. Но когато използвах сърцето моето разбиране и знание се проявиха по много по-опростен начин, който докосна сърцата на хората. Аз не знаех какво ще излезе, просто стоях с внимание фиксирано върху сърцето и открита към групата и всичко се получи много добре.
Пътувайки в метрото на Лондон моето сърце ми посочи разликата когато гледам на другите пътници с осъждащ поглед и изведнъж стана рязка промяна при която сърцето ми ги обгърна със съчувствие и истинско чувство на братство, споделяйки с тях живота и това пътуване чрез сърцето.
Да бъдем по-фокусирани върху сърцето ни прави по-чувствителни към тези, които страдат и също по-издържливи към нашето собствено страдание. Каточели по някаква причина думата смелост и сърце са директно свързани. Необяснимо за мен това безкрайно пространство в сърцето се разшири и пое всичко, включително противоположностите съчувствено една до друга, въпреки че на мен би ми бил нужен цял живот за да постигна това.
Всеобхватно сърце е един вид присъстве, начин да се отворим към настоящия момент с дълбоко и постоянно пространство, което да погълне теб или това което е в този момент. Това е като себеотдаване без каквото ѝ да е съпротивление. Това ми помогна безкрайно в придружаването на клиенти, забавяния, спешни случаи и трудни моменти. Каточели всичко се свежда само до настоящия момент, следващ от друг такъв, подобно на музикално изпълнение нота по нота.
Това е една безкрайна мистерия – сърцето, толкова чувствително, толкова обединяващо и прецизно в областта на чувствата и познанието. Колкото повече го използваме ние толкова повече се доближаваме до нашия източник и до повече мъдрост. И най-вече то е място на топлина и радост, като камина в къща, източник на добро настроение и лекота, смисъл на живот и място на душата – истинския дом на човешкото същество.
Dr. Rosalind Pearmain is a Visiting Lecturer in Psychotherapy at Regents University and has worked with a wide variety of groups of adults and young people for most of her life. She began practising meditation in this system in 1976 and lives in Oxfordshire
