Имам чувството, че съм очаквала това през целия си живот. Първите двадесет и пет години от моя живот прекарах в състояние на объркване и неяснота по въпроса „Защо големите истини за живота са толкова трудни за прилагане на практика?“ Трудно ми беше да разбера също липсата на ентусиазъм в моите приятели и познати, що се касае до духовната практика. Отраснах в духовно семейство и изследвах различни начини, но в мен винаги оставаше отсенка на неудволетворение.
Когато започнах да медитирам върху сърцето аз все още не осъзнавах огромното богатсво в ръцете ми. Но нещо ме караше да вървя напред, нещо по голямо от мен. Съжалявам, че не започнах да си водя записки от първия ден, по начина по който го правя сега след медитация. Това ми дава възможност за сравнение и оценка на промените вътре в мен.
Моята приятелка от детинство е свидетел на това развитие. Ние израстнахне заедно и останахме неразделни до ден днешен. Аз практикувах от почти три години, когато веднъж тя ми каза: „Еми, с всяка изминала годинати ставаш все по-блестяща и изпълнена със светлина. Ти растеш духовно. Откакто започна да медитираш, аз те чувствам много близка. Ти излъчваш обич.“ Направо паднах, когато чух тези думи. Аз знаех че съм се освободила от емоционалността и чувствителността, че намерих баланс в живота и връзка с интуицията, но нейните думи силно ме развълнуваха. Аз приех това което тя ми каза, защото аз виждах същото в душите на тези които ме заобикаляха и ръководиха към нови завоевания на духовното поле.
Най-сетне открих ключа за източника на обич по начин, който напълно ме удовлетворява. Животът ме подготви за това и той не закъсня да се появи. Ползата е голяма, но в крайна сметка „Всеобхватно сърце“ ме свърза с чудото на живота, което винаги съм знаела и най-накрая получих достъп до него.
Много хора се учудват от факта, че медирирам всяка суртин. За тях това е голяма загуба на време и ненужна дисциплина. Аз не се смятам за особено дисциплиниран човек. Сърцето ме насочи към това което е нужно за моето развитие. Отне ми доста време да се науча да го правя редовно и дълбочината се променя постоянно с практиката. То е като един вид храна, това ми дава вътрешна сила и решителност да продължавам да го върша.
Най-интересното е, че Всеобхватно сърце е безкрайно приключение. Моята приятелка, която също медитра отбеляза: „Това е най-интересната история, която някога съм чула. По-добра даже и от Хари Потер.“ Падна голям смях защото аз чувствам точно същото нещо. Има някаква своебразна магия, въпреки че чудесата не са така впечетляващи. И постоянно синхринизирайки се с тях аз разбирам, че съществуванието е нещо повече от мен самата. Има нещо много по-голямо, с което аз се свързвам и което отново и отново ми показва, че моят живот отразява тази връзка. За мен това вече не е изненада, но винаги ми носи радост. Това е като една прекрасна игра на криеница, която подновявам и играя ден след ден.
-Ема Холей от Санта Клара, Калифорния
Ема винаги се е впечтлевала от чудесата на живота. Тя порасна задавайки си постоянно кардиналните въпроси, посредством които се научила да мисли нестандартно. Тя обича да готви вегетариянска храна, де се смее заедно с хората и да чувства топлината на слънцето.
Sister’s words „I’ve finally connected to the Source of Love in a consistent , satisfying way „, are so potent that everybody reading the article will have to adopt heartfulness meditation. God is not the source but He is Love Himself, so connecting to the Source of Love means connecting to the God Himself. Everybody practising heartfulness meditation is bound to become’ love’ himself slowly and steadily with the passage of time and within this life if he/she continues the practice religiously. I am practising this meditation for the last 25 years and in short I shall like to explain my condition that I always remains drowned in the vibrations developing in the heart and spreading all over the body specilly sounding at the crown. Thank you very much sister for the article.