Какво е Всеобхватно сърце?

Защо розата

отвори сърцето си

и отдаде на света

цялата си красота?

Тя се почувства окуражена от светлината

и ѝ беше невъзможно да откаже.

В противен случай

страхът

надделява.

 – Хафиз

к.1320 – 1389

През последните години много внимание започна да се обръща на всеобхватното мислене, както в клинични случаи, така и извън тях, до такава степен, че този термин стана много популярен. [1] Но какво означава всеобхватно мислене? Включва ли то чувсто? Каква е разликата между всеобхватно мислене и всеобхватно сърце?[2] Каква роля  играят тези идеи в различните сфери на живота; материалния, моралния, духовния или други подобни?

Как да обясним или разберем „всеобхватното мислене“? Едно възможно обясняние е това съществувание в което сърцето е главния контролен център; тук не става въпрос за сърдечния мускул разнасящ кръвта, а за ,,духовното“ сърце като ръководен принцип в живота. [3] Много често интелекта не е решаващ в нашите взаимоотношения. Ние се ,,вслушваме в сърцето“, а не в мозъка, когато решаваме чисто лични проблеми – включително такива от морално или духовно естетство.

Една от дефинициите на ,,всеобхватно сърце“е идеята за възвисяването принадлежаща на хиндуизма. Друга такава е санскритската идея за космическия звук на Истината. Друга дефиниция е ,,състрадателно мислене“. В друг контекст би могло да се каже, че това означава да сме свързани с нашето духовно начало и с всичко което ни обкръжава.[4]

Според професор Джон Кабат-Зин разликата между мислене и сърце не е толкова голяма, както често се предполага.[5]. В поддръжка на това може дасе каже, че в много от източните езици (влючая санскритски, тибетски и китайски), думите за сърце и мислене са синоними.

На запад, определено се счита, че сърцето и мисленето са отделни едно от друго и дори понякога в противоречие. Тази двойственост води началото си от гръцкия философ Аристотел (384 г.-322г.  пр. н. ера), който определил сърцето и мисленето като отделни компоненти. Мисленето или по-точно разума се считал за превъзхождащ емоциите и чувствата (на сърцето). Привързаността на Аристотел към разума и рационалното мислене е в противоречие с учението на неговия съветник и учител Платон, който бил привърженик на мистицизма и вярвал в безсмъртието на душата. Философията на рационализма се възприела от Акуинас и Ницше и залегнала в западното мислене до такава степен, че понастоящем тя заема доминираща позиция.

Имайки в предвид доминиращата роля на мисленето и интелекта, как да се ръководим от сърцето? Всеобхватно сърце означава да се вслушваме в гласа на нашата съвест или вътрешния ни глас. Тази идея относно съвест ни припомня историята за Пинокио, написана от италиянеца Карло Колоди през 1883(6) г., където съвестта е представена като щурец. Много от нашите съвременници са запознати с версията на Дисни за дървената кукла на конци, носът на която се удължавал с всяка изречена лъжа, като той дори се превърнал в магаре в резултат на своето поведение. За да се превърне в истинско момче (човек), той трябвало да покаже смелост, обич и саможертва – на края Пинокио спасява баща си от удавяне и демонстрира обичта си чрез саможертва. Историята на Пинокио може да се разгледа като алегория на всеобхватното сърце: че когато ние се вслушваме в сърцето си и забравяйки себе си служим на другите, само тогава ние сме истински хора.

Много често научни дисциплини като философия и психология разглеждат въпроса какво ни прави човечни: Дали това е способността ни да мислим?[7] Дали  това е способността да обичаме и да имаме надежда и вяра? Или това е възможността да изпитваме състрадание? Или очевидната вътрешна нужда да израстваме духовно и да стремим към нещо извън материалната сфера? От незапомнени времена учените, философите и духовните аспиранти търсят отговора на този въпрос.

Според мен всеобхватно сърце означава не толкова историята на Пинокио, а чрез медитация да култивираме в сърцата си вътрешно спокойствие и тишина, да бъдем по-човечни, по-честни към себе си, да разтворим сърцата си с обич, състрадание и великодушие, както  към себе си така и към другите. Както се вижда и от поемата на Хафиз, нужно е да разтворим сърцата си за всичко това. Какво говори твоето сърце? Добре е да му обърнем внимание за да открием възможностите, които то ни предлага.


[1]Оксфордския речник дава следните две дефиниции на всеобхватно мислене:

  1. Състоянието на осъзнаване или знание на нещо…
  2. Състояние на мислене, което постигаме фокусирайки вниманието си в настощия момент и същевременно спокойно наблюдаваме своите чувства, мисли и усещания с терапевтична цел.

За справка отнесете се до: http://www.oxforddictionaries.com/definition/english/mindfulness (информацията е от 10 февруари 2015 г.)

[2] Ако се интересувате от тези концепции и тяхното взаимоотношение отнесете се до: Алана Дохърти, ,,От всеобхватно мислене до всеобхватно съзнание“. (Балбоа прес, 2014 г.)

[3] Източник: Медитация, всеобхватно съзнание, психика и тяло: според изтока и запада – Р. Сингла, Д. Йорданов, М. Аутруп 26 конрес на ЕФПСА – forskningbasen.deff.dk

[4] Джон Кабат -Зин, Пълнота на съзнанието за начинаещи: Да си възвърнем настоящото и живота си (2011 г.); също Тич Нат Хан ,, Чудото на всеобхватното съзнание“ ( Издание 2008)

[5] Джон Кабат -Зин, Пълнота на съзнанието за начинаещи: Да си възвърнем настоящото и живота си (2011 г.); също Тич Нат Хан ,, Чудото на всеобхватното съзнание“ ( Издание 2008)

[6] Оригиналното произведение ,,Приключенията на Пинокио“ на италиянски е тъжна морална приказка, почти брутална в очите на съвременниците. В оригинала една вълшебница превъща Пинокио в човек като възнаграждение за доброто му сърце, въпреки че той не бил образец на послушание и добро поведение. Тя му пожелала да се стреми към доброто за да живее щастливо. Може да прочетете една интересна статия за пинокио и лъжата във вестника „Нюйоркър“.                                                                                                             http://www.newyorker.com/books/page-turner/original-pinocchio-really-says-lying

(7) Рене Декарт, (1596 – 1650 г.) – френски философ известен с думите си: „Мисля, следователно съществувам“. Той поставил основите на континенталния рационализъм през 17 век, също известен с философиията си относно дуализма и влиянието което оказал за развитието на психологията.

Р. Г. Кармен

Р. Г. Кармен живее в Северен Лондон със съпруга си. Завършва първо университета в Глазгоу и по късно в Кембридж със специалност по психология и социология, специализираща с етнически групи и бежанци. Понастоящем тя работи с деца и младежи като съветник и учител. Има наклонност към лингвистика и знае хинди, урду, френски, малко пунджабски и немски. От около 12 години тя практикува медитация върху сърцето и също така е треньор/наставник.

R J Carmen

RJ Carmen locuiește în nordul Londrei împreună cu soțul ei. Studiind mai întâi la Glasgow, apoi la Cambridge University, are pregătire în psihologie și muncă în comunitate, lucrând astfel în principal cu minorități etnice și grupuri de refugiați. În prezent lucrează în consilierea și educarea copiilor și tinerilor. Datorită interesului său pentru limbi, vorbește hindi, urdu, franceză, puțin punjabi și germană. De 12 ani practică o formă de meditație bazată pe inimă, fiind trainer și facilitator.

More Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *